Хората са склонни да вярват, че скръбта и болката намаляват с времето.

Всъщност, ние сме тези, които порастваме.

Историята ни среща с едно семейство 8 месеца след тежка загуба.

Пекат се сладкиши, празнуват се рождени дни, водят се разговори за проклятието на Кенеди и каква храна трябва да яде домашното куче...

Но загубата тежи "като тухла в джоба".

"Заешка дупка" е един човечен, състрадателен (а понякога дори и хумористичен) разказ за това, че има живот и "след".