ЗА ВРЕМЕТО, СПОМЕНИТЕ И ИГРАТА

Актрисите Вилиана Димитрова и Катрин Лалова разказват за своите преживявания и какво им носи представлението „Закуска за принцеса“





Времето е може би едно от най-непотнятите понятия за малки и големи. Никога не сме напълно наясно как протича то. Кога е време за чай, за игра, за закуска, за сериозни разговори или пък за приказка. Това е присъщо за нас хората - не често разбираме какво е точно времето и как то се движи.

Спектакълът „Закуска за принцеса“ се занимава именно с това неясно понятие в опит да го обясни на най-малките. Въпреки образователната страна на представлението, то се превръща в едно приключение, своеобразна машина на времето, в което всеки възрастен си спомня за детството си




Коя е любимата ти реплика от спектакъла?


Вилиана: „Да си дядо с внучка е приказна случка.“; „Дядо, дядо, аз, като порасна голяма принцеса, кой ще ми подари дворец?!“; „Дядо, а времето, като лети, кога спи?“

Катрин: „Защото най-подходящата възраст за женене на една марулка, е когато е най-искрящо зелена. Стане ли жълта вече никой не я поглежда. Е, може да я погледне само някое.. Гладно магаре!"



Коя би била любимата закуска на твоя персонаж?


Катрин: Любимата закуска на моя персонаж принцеса Марулка е.. Маруля, защото тя е самовлюбена!


Вилиана: Шоколадов сладолед!



Времето в спектакъла е един особен елемент. Как тече то според теб?


Вилиана: Мнооого бързо. Мигваш и е преминало.


Катрин: Времето тече така, както ти си го пуснеш по течението.



Разкажи ни твой мил и скъп спомен от детството, който обвързваш с представлението.


Катрин: Ами когато ходех лятото на гости при баба и дядо, и ядяхме заедно на масата в уютната ни кухня и мълчаливо гледахме сапунки.


Вилиана: Когато бях малка, обожавах да влизам във всякакви роли (на учителка, майка, танцьорка, певица и много други). Маминка беше човекът, който ми се връзваше на всичко и се впускаше на равно с мен като едно голямо дете. Тя е олицетворението на дядото на Ема в представлението.




Кое е най-подходящото време за игра?


Вилиана: Всяка една минута.


Катрин: Няма подходящо време, аз препоръчвам от 0 до 100-годишна възраст.



Какви трудности срещна в изграждането на твоята роля?


Катрин: Никакви трудности.


Вилиана: Не беше трудност, а по-скоро борба с носталгията към отминалото детство.



Разкажи ни нещо интересно, което не знаем за постановката?


Вилиана: Това беше първата ми среща с професионалната сцена.


Катрин: Представлението е по-интересно от задкулисните тайни по време на репетициите.



Гледайте „Закуска за принцеса“ утре (16.07) в зала „Патиланчо“. Билетите ви очакват тук.