ПИТЪР БРУК И ХАНС-ТИС ЛЕМАН НИ НАПУСНАХА...





Юли месец на 2022-ра година ще остане запомнен сред театралите с кончината на две от емблемите на съвременния европейски театър. Този месец скърбим за Питър Брук - един от най-запомнящите се режисьори и театрални практици от втората половина на миналия век, който ни напусна на 2-ри юли на 97 години и Ханс-Тис Леман, един от брилянтните театрални теоретици на 20-и век, който отлетя на 18-и юли на 77 години. Двамата оставиха на театралите много възможности и идеи, върху които все още можем да мислим.

Брук добива популярност не само като режисьор, но и като теоретик на театралното изкуство. През 1968 година излиза неговата първа и може би най-значима теоретична книга - „Празното пространство“. Книгата бързо се прочува и бива превеждана на множество езици с чутовно темпо, през 1978 година е преведена и публикувана и български. Основните идеи на Брук се свеждат до категоризирането на театъра, който според него се разделя на четири основни вида - мъртъв театър (традиционен), свещен театър (Гротовски), груб театър (Брехт) и жив театър (в него Брук разпознава своите виждания за актьорската игра и театърът като изкуство). В своя метод, Брук комбинира идеите на Арто и Гротовски за несъзнаваното и ритуалния театър, биомеханиката на Мейерхолд и ритуални практики от различни световни култури.

Спектаклите му „Бурята“ и „Сън в лятна нощ“ остават в световната театрална история, а Брук ще бъде запомнен като един от иноваторите и експериментаторите на съвременната театрална форма. Неговата кончина донесе скръб на всички театрали от световните сцени, но името и дейността му ще бъдат запомнени и гравирани в сърцата ни.




Леман е един от основните теоретици на съвременния театър. Рядко явление е теоретик да оформи цяло движение в театралното изкуство, но Леман е това изключение. Появата на неговия своебразен манифест - „Постдраматичен театър“ през 1999 година преобръща представите на театралите, които се бяха примирили с факта, че по-огромно явление от театъра на абсурда няма да се появи. Книгата му представлява въведение и описание на вижданията и разбиранията му на новото течение, което забелязва сред театралните сцени. В нея е изследвано и анализирано развитието и промените в западния театър от 60-е години на ХХ век. „Постдраматичен театър“ е преведена на повече от 20 езика и има основен принос за съвременната театрална теория и изпълнителска практика.

Като баща на термина „постдраматичен театър“, Леман го предлага във връзка с изпълнителските форми и движения от втората половина на миналия век и тяхното анализиране и изследване. В книгата театроведът изследва авангардните движения в театралната практика и тяхното изменение през годините. Постраматичният театър се концентрира в сценичните практики, които отразяват времето на постмодернизма (естетическо движение, което се разпространява в различни сфери на изкуството от 60-е години на миналия век). Той се опитва да достигне до зрителите, да им въздейства повече, отколкото да остане верен на текста, това може да се постигне чрез смесване на различни методи и естетики. Основни представители на постдраматичния театър са: Тадеуш Кантор, Робърт Уилсън, Хайнер Мюлер, Пина Бауш и др.

Питър Брук и Ханс-Тис Леман остават запомнени от театралните дейци със своите дръзки открития, със своята вяра и тежък труд в името на театъра. Имена, без които съвременният европейски театър нямаше да бъде такъв, какъвто го познаваме и обичаме днес.