КЛЮЧЪТ КЪМ ЩАСТИЕТО Е...

Актьорите Веселин Иванов, Джан Якуб и Радина Алексиева ни разказват за спектакъла и колко точно са важни малките неща в живота




Сивотата на света и ежедневието ни бавно ни е погълнала и е отвлякла вниманието ни от хубавите и красиви моменти от живота. Всеки един е влязъл в своя малък балон и се е закрил с големия чадър, който ни пречи да видим магията на заобикалящия ни свят. Как обаче можем да се откъснем от това наше меланхолично състояние и да успеем да погледнем света с други очи?

„Историите на мистър Хепи“ е представление за щастието и как да го намерим. Спектакълът ни запознава с един мрачен и недружелюбен господин, който постепенно открива пътя към щастието.






Коя е любимата ти реплика от спектакъла?


Радина: „И така, ако някой, някога ви каже, че приказките са празни измислици, НЕ МУ ВЯРВАЙТЕ! Всичко в тях си е чиста истина. И толкоз!“


Веселин: „Оххх, накълвахме се.“


Джан: „Ей го пак това кенгуру.“



Обвързваш ли се по някакъв начин със своя персонаж?


Джан: Донякъде. И аз понякога гледам да се крия зад чадъра и да не забелязвам „някои“ хора около себе си.


Радина: Със сигурност не. Всъщност, в този спектакъл имаме възможност да сме няколко персонажи едновременно. Нито един от моите не е близо до мен. Но като затворя очите си, си представям, че се срещаме някъде далеч, на някаква красива, изпъстрена от багри поляна. И заживяваме в наша си приказка, в която всичко е възможно, в която всичко е шарено и истинско. Там котките говорят, там приказките оживяват. Там отново съм малко дете.


Веселин: Не.



Как би реагирал, ако някой ден на работното ти място влезе слон и пожелае да си купи нещо?


Веселин: Ще му кажа „Моооля, заповядайтеее! Днес слоновете пазаруват с отстъпка“


Джан: Предполагам като Мистър Хепинстал. В пълен шок и паника.


Радина: Доста нормално всъщност. Театърът е едно пространство извън реалността, в което всичко е възможно. Там си в „Страната на чудесата“. Там аз съм Алиса и мога да бъда всичко, да правя всичко, да общувам с всякакви абсурдни и невъзможни персонажи и най-важното - да бъда себе си.



Колко е важно да обръщаме внимание на малките неща в живота?


Радина: Всичко истинско в този живот се съдържа в малките неща. Те осмислят този голям, голям живот, придават му цвят, смисъл и светлина. Всички онези малки мигове съдържат в себе си цялата истина за всичко във Вселената. Като малки частички от цялостна холограма, които сами по себе си могат да бъдат Вселена.


Джан: Доста е важно. Но понеже са толкова малки, почти не се виждат. Май трябва да ги търсим с лупа. А намерим ли ги, тогава стават чудеса.


Веселин: Много важно.



Какъв е ключът към щастието?


Джан: Май тези малки неща от живота.


Веселин: Не съм го открил все още.


Радина: За мен лично – свободата, любовта и театъра, но и трите взаимно се съдържат в себе си. И това е най-прекрасното!



Какви трудности срещна в изграждането на твоята роля?


Веселин: По време на репетициите на това представление, за първи път се сблъсках с кукленото изкуство. Оказа се, че не е проста работа.


Радина: Със сигурност най-трудното за мен беше работата с кукли. За пръв път хванах кукла тогава, не знаех как се държи, как трябва да оживее в ръцете ми. Бях в истински ужас. Но се радвам, че се справих с поредното предизвикателство.


Джан: Една от най-големите трудности беше текстът за двете гари. Малко трудно ги запомних коя гара коя е.



Разкажи ни нещо интересно, което не знаем за постановката?


Радина: Това е първата постановка за деца, в която участвам. Сигурно си е личало и може би още си личи. Когато хванах куклата за пръв път, исках да избягам. Оказа се по-тежка, отколкото изглежда и се почувствах адски непохватна. Но в крайна сметка се справих. И наистина се гордея с това! Това е представление, което ще запомня завинаги.


Джан: Любимото четиво на мистър Хепинстал са стари броеве на вестник „Шуменска заря“.


Веселин: Музиката от представлението е автентична - английски кръчмарски джаз.


Гледайте „Историите на мистър Хепи“ на 17.07 в зала „Патиланчо“. Билетите ви очакват тук.