Зараждането на българския театър - възрожденски театър

Възрожденският театър преминава през три етапа на развитие, които са следните: училищен театър, читалищен театър и дружествен театър. Най-ранните прояви на сценичното изкуство могат да бъдат приписани на драматизираните диалози, които се появяват през 40-те години на 19-и век. Те често биват публикувани във вестници и списания. Първият драматизиран диалог е „Мати Болгария“ дело на Неофит Бозвели. Училищните диалози, които добиват широка популярност по това време, са написани на достъпен и близък до говоримия език и на актуални теми, които да вълнуват съвременния българин. Те често биват преводи от гръцки и най-вече са предназначени за училищни тържества. Основни представители на тези диалози са Петко Р. Славейков, Добри Войников и Христо Ботев.

Читалищният театър е именно етапът, в който театралното изкуство в България се отделя от фолклорното звучене и представи за света. Театърът се превръща в необходимост на възрожденския българин, който вижда в него начин на себеизразяване и заявяване на позиция. Неслучайно театърът бива наричан „медия“ със самото си възникване в Древна Гърция. Сцената става основен метод на изразяване на общественото мнение и съзнание. Тук българинът се чувства свободен да заяви своята позиция по определен въпрос върху темите, които вълнуват съзнанието му.


Читалище „Архангел Михаил”


Годината 1856-а белязва българското театрално изкуство с първите театрални постановки в България. Първото театрално представление е „Михал Мишкоед“ - побългарена комедия, дело на Сава Доброплодни, което се случва в Шумен. Именно Шумен е градът, който се превръща в театрален център в България по това време. По същото време в Лом се поставя популярната отново побългарена драма „Многострадалната Геновева“ от Кръстьо Пишурка. В средата на 19-и век, побългаряването на чужди текстове е често срещано явление. За тази цел сюжетът и персонажите се изменят в името на по-лесно разбиране от българския зрител - имената на персонажите се променят с български, а на характерите им се придава българска нотка. Основната тематика в тези представления е свързана с историческото минало, с борбата срещу чуждестранните културни влияния и разбира се, с търсене на отговори на морални въпроси от съвремието.

















Сава Доброплодни Кръстьо Пишурка


Сцената на читалищния театър е изравнена с нивото на публиката - тя представлява нисък дървен подиум с малки размери. Въпреки това, тя е напълно достатъчна за целите на представленията, които искат да достигнат до зрителя и да се свържат с него на духовно ниво. От сцената на читалищния театър често звучат идеите за освобождението, за революцията и реформите.

Добри Войников е „бащата“ на българския дружествен театър. През 1865-а година той създава българска театрална трупа в Браила, по румънски пример - „Българско театрално дружество“. Там за първи път в кратката история на българския театър (към момента на създаване на дружеството) Войников кани жени актриси, които да участват в представленията.

Театралното изкуство се превръща в изключително важен компонент от ежедневието на българския гражданин. Тук, през Възраждането, се поставят основите на българското театрално изкуство, което ще започне да се развива с бурно темпо през следващите десетилетия. Добри Войников