LOGO.png

ИСТОРИЯ НА ШУМЕНСКИЯ ТЕАТЪР

Драматично-куклен театър „Васил Друмев” е наследник на театралните традиции в Шумен още от епохата на Възраждането. Първото засега документирано отразяване на театрален факт от далечното минало е свързано с Шумен. През 1813 г. арменският духовник и културен деятел Минас Пъжъшкян, преминавайки през града, присъства на уредено от местни хора „театро”. Той описва зрелището и като „пиеса”. Тази проява била свързана с гражданското честване на Деня на Светите братя Кирил и Методий. Така се документира първият шуменски принос към българското театрознание. Стефан Изворски В публикация на списание „Любословие” от 1846 г. се описва театрализирано тържество за края на учебната година, състояло се в Шуменското взаимоучително училище на 11 август 1846 г. под ръководството на учителя Стефан Изворски. Тази дата се приема за рождена на училищния театър. Негови ученици са били Васил Друмев и Добри Войников, а негов заместник – Сава Доброплодни. Войников е следвал и доразвил начина му на представяне на ученическите представления. Оттам произлиза училищният театър, в който се изнасят характерните за тази епоха драматични диалози. 

Шуменското общество не се задоволява с детско-ученическите сюжети, затова с голям интерес проследява културния живот на унгарската емиграция. Сред тях има изявени драматични, оперни артисти и музиканти. Жителите на града стават свидетели на многообразни културни прояви – театрални и оперни представления, оркестрови изпълнения на европейска музика. На 13 март 1850 г. на специално украсена сцена в гарнизонната казарма е поставена пиесата „Беглецът” от Сиглигети. Това първо театрално представление предизвиква необикновено вълнение в града. Именно тогава, Михай Шафран създава постоянен оркестров колектив от емигранти, а на следващата година се основава и първият български оркестър. През септември 1850 г. полската емиграция поставя първата оперна постановка в града, която има голям успех.

1-Стефан-Изворски.jpg
Стефан Изворски
120532057_1636962936478917_2730759105442950792_n.jpg
Учители и ученици на Шуменската театрална сцена. На първия ред, от дясно на ляво е Царевна Миладинова, Добри Войников, свещеникът Тодор Байчев – суфльор на шуменските представления и сърежисьорът Тодор Джабаров.

По време на Кримската война (1853-1856) шуменци постепенно възприемат новите културни развлечения, които носят от Европа пребиваващите в града английски и френски войски.

С нарастване на културните нужди на шуменското общество се заражда идеята за създаване и на народно читалище. То е основано по инициатива на Сава Доброплодни през 1856 г. в Шумен и е едно от първите читалища в страната. Помещавало се е в Кавръковото кафене, а по-късно в Таш мааза – сграда построена от унгарските емигранти, собственост на Анастас хаджи Стоянов. По настояване на Добри Войников, чорбаджи Анастас отстъпва две от стаите за нуждите на читалището.

Кавръковото-кафене-където-се-е-играла-пиесата-Михал-Мишкоед-през-1856-г-худ.-Ст.-Петров-76
Кавръковото кафене, където се е играла пиесата “Михал Мишкоед” през 1856 г., худ. Ст. Петров

Още същата година на 15 август, Сава Доброплодни поставя на сцена побългарената комедия „Михал Мишкоед”. Това представление се приема за начало на съвременния български театър. Негов помощник в режисурата е чешкият емигрант Йозеф Майзнер, а актьори са негови ученици – Васил Друмев, Васил Стоянов и др. Успехът на първото българско представление затвърждава у артистите и шуменската общественост убеждението, че театралното изкуство не е чуждо и недостъпно за българина. Театралното дело в Шумен продължава своето развитие, като до края на XIX в. е неразривно свързано с читалище „Архангел Михаил” (дн. читалище “Добри Войников”).

3-3.jpg
Първата-театрална-завеса-от-1898-г.-в-читалище-Архангел-Михаил--scaled.jpg
Читалище „Архангел Михаил”
Първата театрална завеса от 1898 г. в читалище “Архангел Михаил”

През 60-те години на XIX в. започва своята театрална и драматургична дейност Добри Войников. След училищните сценични диалози той преминава и към театрални представления в по-голям мащаб. На 29 юни 1862 г. е представена комедията „По неволя доктор” от Молиер.

 

По-късно, през 70-те години, театралната дейност продължава да се развива в читалището, което става средище на културния и духовния живот в града. В него се урежда модерна за онова време театрална зала, с богат театрален гардероб и реквизит.

 

На читалищната сцена през това време се поставят пиесите: „Многострадална Геновева”, „Невянка”, „Изгубена Станка”, Войниковите „Криворазбраната цивилизация” – 21 ноември

1871 г., „Райна Княгиня” – февруари 1872 г., също така „Иванко, убиецът на Асеня I” от Васил Друмев през 1874 г. и много други.

 

Почти всички от актьорите са читалищни членове. Във Войниковите исторически пиеси вземат участие и членовете на Революционния комитет, начело с председателя Панайот Волов. От значение е участието му в „Криворазбраната цивилизация”, предизвикала събитието, наречено „Френска сватба”. Това събитие определя приноса на Шумен към възрожденския театър за издигането на националното ни самочувствие. Революционният комитет осъзнавал моралното въздействие, което театралните представления оказвали върху шуменската младеж и подтиквал своите членове към участие в театъра. Това накарало турската власт през 1875 г. да прекрати театралната дейност на читалището.

 

През 1876 г. Добри Войников се завръща в родния си град и редом с учителската си работа отново се приобщава към читалищната дейност. С помощта на председателя Харалан Ангелов, на театралите Тодор Ченгелиев и Тодор Джабаров, той успява да формира едно ново сдружение при читалището „Шуменска театрална сцена”, на която става режисьор и постановчик. В навечерието на Освободителната война театралните представления отново са прекратени до завземането на града от руските войски.

2-Васил-Друмев-1.jpg
Васил Друмев
3-Добри-Войников-2.jpg
Добри Войников
4-Сава-Доброплодни-1.jpg
Сава Доброплодни

В първите две десетилетия след Освобождението театралната дейност в Шумен се организира съвместно от читалище „Архангел Михаил” и учителското дружество „Основа”. Така новият театрален живот след Освобождението започва с Войниковата пиеса „Райна Княгиня” в чест на така жадуваната свобода.

 

През 1882 г. към читалищния театър се присъединява и обществото на руските офицери в града. Княз Гедроиц подготвя няколко руски пиеси, между които комедиите на Гогол „Женитба” и „Ревизор”. На следващата година в читалищната театрална комисия влизат Рачко М. Рачев, Георги Балкански и Енчо Атанасов, които раздвижват театралната дейност с помощта на учителско дружество „Основа” и женско дружество „Родолюбие”. Така в средата на 80-те години представянето на театрални постановки изцяло преминава в дружество „Основа”. За театрален салон често е използван широкия коридор на педагогическото училище.

 

През 1898 г. се откриват широки възможности за театралното дело в Шумен, когато е завършена новата читалищна сграда с модерна за онова време зала и широка сцена. Тогава дружество „Основа” поставя нова постановка на „Иванко, убиецът на Асеня I”, което е и една от последните му театрални изяви.

 

След 1900 г. възрожденската тематика отстъпва място на съвременната художествена драматургия, предимно на западноевропейската. Театралната дейност в града е в зависимост от инициативите на някои училища и инцидентно формирани любителски трупи. Правят се опити за създаване на постоянен професионален театър. Много от тях са несполучливи, докато през 1910 г. Сава Стоянов формира „Български свободен театър” от няколко артисти и любители. Дебютира с пиесата „Щастието в пъкъла”, която има голям успех. Поради липса на средства театърът прекратява дейността си през 1912 г.

След Първата световна война се създава „Шуменски градски театър” от актьорите Владимир Шейтанов и Ал. Робертович. През 1920 г. към него се присъединяват артисти от „Шуменския народен театър”. Времето от 1919 до 1920 г. е един от най-бляскавите периоди за театралното дело в Шумен. „Шуменски градски театър” просъществува до 1927 г., като през осем годишното си съществуване представя на сцена 35 постановки от съвременната европейска драматургия. През 1927 г. от професионалните артисти в Шумен се създава „Драматична студия”, която се преименува на „Шуменски общински театър”, който измества Шуменския градски театър.

6-Велико-Дюкмеджиев-401x600.jpg
Велико Дюкмеджиев

На следващата година двата театъра се обединяват под името „Шуменски градски общински театър”, който просъществува до 1934 г. с подкрепата на общината. На негова сцена се изнасят 16 български пиеси. След закриването му се основава първият в страната „Областен театър” с директор Велико Дюкмеджиев, просъществувал до 1937 г.

81509197_2733379880042161_4303761134164377600_n.jpg
Гр. Шумен, ул. "Славянска", Кино "Одеон"

Стабилен, професионален общински театър се създава по решение на Шуменската община през пролетта на 1944 г. с директор Стефан Гъдуларов. Заради събитията през същата година дейността му започва след 9 септември. Пред шуменската управа се изправя проблемът с театралната сграда. Съставът на новия общински театър играе или на сцената на читалището, или в кино „Одеон”.

Нито един от тези салони не са пригодени за театрални представления, условията са изключително лоши – липсват гримьорни, помещенията са нехигиенични, сцената неподходяща, което създава редица трудности за една добра постановка на пиеса. Лошите условия започват да влияят върху работата на театъра и някои от артистите преминават в други състави.

В годините след 1944, преминавайки през много несгоди, театърът изнася до десетина премиери на сезон. Създава се комитет за строеж на театрална сграда, който успява да набере известни средства, но те са крайно недостатъчни. Строеж на такава сграда започва, но още преди да бъдат завършени изкопите на основите, той се прекратява.

 

На 1 януари 1949 г. театърът е одържавен. Негов директор е Иван Георгиев. Първата проява на Държавния народен театър – Шумен е възстановената постановка „Тартюф” от Молиер с режисьор Димитър Стратев.

120532284_642771266612393_388883313421657996_n (1).jpg
zagadka1.jpg

На 13 октомври 1957 г. след близо десетгодишно строителство е открита новата многофункционална театрална сграда с въртяща се сцена. Директор на театъра е Дойчин Дойчинов. Тържественото откриване на новата сграда става с пиесата „Ивайло”, подготвена от режисьора Борис Спиров.

 

През 1966 г. се реализира първото издание на фестивала „Друмеви театрални празници”. Основен организатор и домакин е Драматичен театър – Шумен. По това време директор на театъра е актьорът Иван Янчев.

 

По повод отбелязването на 1300-годишнината на българската държава в града ни се организират редица тържества и откриване на нови културни институти. По този повод и по предложение на Окръжния съвет за изкуство и култура – Шумен се поставя началото на Комплекса “Създатели на българската държава”, започващ от сградата на театъра. Проектът за основната реконструкция и модернизация на театъра е възложен на арх. Михаил Соколовски, Борис Камиларов и Цанко Хаджистойчев. Новата сграда на ДТ “Васил Друмев” е открита на 28 ноември 1981 г. Първата постановка, която се поставя на голямата театрална сцена е пиесата “Снаха”.

 

От 1 януари 2000 г. Драматичен театър – Шумен и Куклен театър „Патиланчо” са обединени в Драматично-куклен театър „Васил Друмев” – Шумен.

120344777_1066904317060133_1414491700703152416_n (1).jpg
120541302_760621398056821_8066728099963514007_n (1).jpg